Понастоящем широко използваната формула за изчисляване на напрежението и деформацията на пружината се извлича от механиката на материалите и е трудно да се проектират и произвеждат пружини с висока точност без определен практически опит. С нарастването на напрежението при проектиране голяма част от опита, натрупан от миналото, вече не е приложим. Например, когато проектното напрежение на пружината се увеличи, ъгълът на спиралата се увеличава, което ще измести източника на умора на пружината от вътрешността на намотката навън. За тази цел трябва да се използват сложни аналитични техники, а най-широко използваният метод е методът на крайните елементи (МКЕ).
Пружините на окачването на превозни средства се характеризират с малка постоянна деформация в допълнение към достатъчен живот на умора, т.е. ефективността срещу отпускане трябва да бъде в рамките на определения диапазон, в противен случай центърът на тежестта на тялото ще се измести. В същото време трябва да се вземе предвид ефектът от корозията на околната среда върху неговия живот на умора. Тъй като сервизните интервали на превозното средство се увеличават, изискванията за трайна деформация и живот на умора стават по-строги и за тази цел трябва да се възприемат методи за проектиране с висока точност. Методът на крайните елементи може да предвиди влиянието на напрежението на пружината върху живота на умора и постоянната деформация в детайли и може точно да отрази връзката между материала върху живота на умора на пружината и постоянната деформация.
През последните години методът за проектиране на пружини с крайни елементи навлезе в етапа на практическо приложение и се появиха много доклади с практическа стойност, като например влиянието на ъгъла на спиралата върху напрежението на пружината; Връзката между напрежението и издръжливостта на умора, изчислена по метода на крайните елементи и др.
